(п) разни работи

Фотоапарат от Америка 2

2008-04-19T05:20:00.000-07:00

Днеска реших да поснимам малко с новия фотоапарат. Така се случи, че нито имаше слънце, нито тока в батериите ми стигна, а освен това имах и тежка физиологична нужда, която ме принуди да прекратя фотоизлета преждевременно. Ето все пак малко от снимките, нащракани преди малко - СНИМКИ.

Фотоапарат от Америка

2008-04-19T04:48:00.000-07:00

Оказа се не толкова проста работа...
След като от онлайн магазинът ми дадоха номерче на пратката с което можех да видя до къде е стигнала във всеки момент, аз започнах да си я следя. От 28 март, до 1 април, пакетчето стигна до България. Така почти щяха да станат 3 - 7 работни дни, както ми бяха обещали от магазина, но не!
На 2-ри април беше последното съобщение от проследяването на пратката ми. На сайта на Български пощи също може да се проследяват EMS пратки. Там пишеше, че пакета е изпратен за адреса.
Зачаках. Проверявах в пощата. Чаках. Проверявах...
Не издържах и почнах да звъня. Първо от София се опитаха да ме убедят, че пакета е в София. Поле казаха да си го търся в пощата на най-близкия град който има митница. От там ме насочиха към областния град. А от там ме изненадаха, че "да, тук е пратката, днеска дойде, обаче трябва да я освободите от митницата, и за целта трябва да дойдете между 10 и 11 в пощата". Беше сряда, така че реших в петък да взема отпуска и да отида до там.
В петък получих съобщението, че пратката ми се намира във Враца, и че мога дя я взема от там, след плащане на дължимите такси, във всеки вторник или четвъртък между 10 и 11 часа!
Лоша работа...
В следващия вторник пак взех ден отпуска и заминах да взимам пакета. Оказа се, че в 10 часа става опашка от хора, чакащи пратки от чужбина. Зачаках и аз с тях. Започнаха да влизат и да излизат усмихнати с малки големи и още по-големи пакети. Със семейството пред мен обаче се закучи работата и освен че се забавиха доста, излязоха без пакет. Митничарката ги беше пратила в Митницата да си плащат таксите за детските дрешки, които са получили от САЩ. И моята работа не мина лесно. Въпреки, че в отделен плик на пакета имаше фактура с описание на съдържанието на колета, митничарката пожела да го отворим. На фактурата пишеше digital camera и за това тя реши, че това е камера. Марката CANON пък отделно според нея имало рестрикции за вноса. Като видя това малко нещо възкликна, че това може би било цифров фотоапарат със вградена камера. Обяскни ми надълго и нашироко какво трябва да направя за да си получа пакетчето, като през цялте време ме гледаше в очите хипнотизиращо. Мислих си, че ще иска някакви пари, ама в стаята имаше още двама служители на пощата. Изпрати да си плащам таксите - в случая само ДДС. Запалих колата и се засилих към митницата. Подготвих необходимите документи. Трябваше да платя около 43 лева ДДС. Обаче за да стане всичко днес, трябвало да внеса таксата в точно определена банка - Unicredit Bilbank. Тази банка се намира близо до пощата. Запалих за пореден път колата и отидох до банката. Върнах се в митницата и успях да внеса документите преди да са изляли хорицата в обедна почивка. Пощаджиите обаче бяха в почивка когато успях да се върна при тях.
Починах си и аз, хапнах едни спагети в близката пицария и в 13 часа го взех. Толкова много труд за такова мъничко нещо...

Vivatel ще предаде...

2008-01-18T15:43:00.000-08:00

Трудно е да се забавляваш, когато нищо забавно не се случва около теб, особено след празници. Налага се да се измислят нови и нови неща, като например идеята за Мусала (снимки). Но ето, че нещата понякога си идват от самосебе си и без да ги търсиш.
Работата тръгна от приятел, който иска да ползва интернет от лаптопа посредством новите 3G технологии. Необходимо условие обаче беше хардуера да е съвместим както с лаптопа, така и с персоналния компютър и най-вече с новият перлен Eee PC. Това последното означава да е с USB интерфейс. В локалният "Мобилтел" след запитването ни отговориха, че това е много търсена услуга (!?) и са останали само карти за лаптопите (PCMCIA ?). След справка по телефона обаче установиха, че най-близко в региона има в Своге (това е не само друга община, но и друга област!). Заявиха и обещаха, че във Вторник другата седмица ще го докарат. До тук добре.
Минавайки покрай местния център на BTC/Vivatel, по ред причини моят приятел ме помоли аз да попитам за цените и условията този вид услуга. И така...
USB модема стоеше на витрината. Приближих се до по-младата и руса служителка и казах:
АЗ: Нас ни интересува това - посочих го с пръст.
МОМИЧЕТО: Това е за интернет, използва се за лаптопи.
АЗ: Ние имаме лаптоп. Интересува ни какви са цените.
МОМИЧЕТО: 36 лева на месец за 1024 (хиляда и двайсет и четири) мегабайта, 30 стотинки за всеки следващ мегабайт... (дъра-бъра)
АЗ: Това е добра цена - значи 36 лева за 1GB (един гигабайт)!
МОМИЧЕТО: Не за 1024MB - Беше крайно уверена, че 1024MB е много повече от 1GB
АЗ: Е, да де 1024MB нали са си 1GB
МОМИЧЕТО: Не бих казала! - Продължаваше да си е все така уверена.
АЗ: За това бихме могли да поспорим друг път, а колко струва устройството (модема)?
МОМИЧЕТО: Той все още няма цена!
АЗ: А другата седмица към вторник дали ще има цена?
МОМИЧЕТО: Не е сигурно, може би не..., но някъде през другата седмица...

Значи тук е момента да спомена, че другата служителка имаше вид на човек, който иска да се намеси в разговора, но не го направи и, че Vivatel в момента имат промоция на точно този тип услуга с точно регламентирани параметри: ето тук (този линк е малко временен - до около 29.02.2008)

Ясно е, че не мога да пресъздам точно разговора, но в часта с мегабайтите и цената на устройството е близо на 100%

Смятам, че другата седмица е редно да проверя какво става. Не само с цените, но и с мерните единици. Даже второто ми е по-любопитно.

И най-накрая все пак искам да вметна, че в никакъв случай не искам да се присмивам на хората които не разбрат хич от ИТ, но все пак става дума за офис на телекомуникационна компания!

Глад!

2007-11-06T12:42:00.000-08:00

Тутакси ми дойде тази идея. Прибрах се в неделя следобяда и зациклих на компютъра. След като изтрепах сумати чудовища и други гадове, прецених, че не мога да пренебрегна всичките си задължения за другия ден и си легнах. Изпих за всеки случай едно лексотанче за да не виждам отражения от играта в съня.
На сутринта вече бях разбрал. Постене му е майката. Нещо невидимо ме накара да не ям този ден. И да не пия. И да не пуша разбира се.
На другия ден също така.
Малко различно се чувствах през това време обаче. Ето на - глад не изпитах след всичкия този чай който нагълтах, но изпитах съвсем други неща. Например болките в главата (по онзи начин - все едно ти расте коса), болките по тялото от неудобното спане и белите светлинки по стените нощем.
Днес хапнах - леко на обяд и стаблилно на двете вечери.
Сега се чувствам екстра!
Намерих две поуки от това:
1. Ако реши да пости човек, трябва да си няма друга работа;
2. Гладна мечка хоро не играе.

Моята вярна... Noika

2007-09-06T06:44:00.000-07:00

Моята вярна партньорка, с която сме заедно в добро и зло, в радост и тъга, денем и нощем, на работа, вкъщи или на път, моята Нокиа 6020, вчера прояви характер. Всичко стана когато бръкнах в джоба си за да се консултирам с нея, коя част от денонощието е. Тогава за първи път разбрах, че тя си води свой собствен живот, има си интереси и нужди, които трябва да бъдат заситени и удволетворени.
Ето какво какво беше сторила: беше влязла в интернет, беше си харесала портала на Vodafone Live!, беше си намерила някаква секция с видео материали и се беше абонирала за тях. Това, което видях аз беше следното съобщение: "Вие се абонирахте за Crazy videos. Това ще ви струва 1,80 на месец".
Милата! Дори не е съобразила, че не може да гледа видео. Дори MP3ки не може да слуша, ако няма наблизо някой "по-голям" неин събрат.
Все пак обаче, ме озадачи със своят интелект! Какви работи само се е научила да прави съвсем сама. Много е умна! Само мога да си представям какви неща могат да вършат смартфоните.

Лятна ваканция '07

2007-08-29T04:31:00.000-07:00

Преглеждах блога на Buxjo за тазгодишния пирински поход, в който нямах възможност да участвам и си представих какво бих написал в моя блог за пътешествието по Черноморието:

Ден 1-ви. Дуранкулак

Пристигме рано сутринта в Дуранкулак и сядаме на кафе в първата възможна кръчма. Поръчваме мастика. После Светла ни носи по още една. После не помня... трябва да видя снимките...

Ден 2-ри. Дуранкулак - Мамая, Констанца

View Larger Map

Обядваме в ресторант "Златната рибка" и заминаваме за Румъния - Мамая, Констанца. Там пием по 3 джина и няколко бири. После нещо ми се губи... Трябва да разгледам снимките...

Ден 3-ти. Мамая - Костинещи

View Larger Map

Махаме се от комерса на Мамая и заминаваме на юг. Някъде около Костинещи. В едно рибарско селище или нещо подобно. Вадим предпазливо 5-те литра ракия, които си носим, но се оказва, че няма от какво да се пазим - Чичо Йон не пие заради сърцето.

Ден 4-ти Някъде около Костинещи

Чичо Йон вече пие. SFÂNTA MARIA (Успение Богородично) е празник на рибарите в Румъния. Другите рибари също са надушили ракията - вече няма - заминаваме обратно за България.

Изводи и заключения: Румънците и те са хора, унке Йон е един от най-великите хора, които съм срещал

Ден 5-ти. Каварна Trash till death Festival

Каварна. Ние сме румънци и играем футбол с тумба български метали. На тях им е много интересно да общуват с румънци. Едва се отърваваме. Вечерта малко Sepultura. Нататък... !?! Незнам! Снимките... а дали съм снимал!?

Ден 6-ти. Каварна - с. Българево

Металите все още ни поздравяват на английски. Един от тях е заспал върху нашите чували. Прогонваме го на чист български, но той не се усеща. Заминаваме за Плаж "Болата, близо до нос Калиакра

Ден 7-ти. Около х.Ветеран

Преминаваме през Варна, после по Аспаруховия мост, после към Галата. Доста се въртим, но накрая виждаме табела за х.Ветеран. Установяваме се в една гора, дори си опъваме и палатката там. Лозанката подлудва да влачи дървета за огъня, като заедно с тях докарва и мравките. За нас има салата, а за Захо наденица на скара. Той обаче заспива и ние изяждаме и наденицата. 1 бутилка джин се стопява за нула-време, а даже и малко от ракията, която си взехме от с.Българево. Тутакси сме легнали и сме заспали (без никой да влиза в палатката). На сутринта ни будят всякакви шумове, от пробуждащият се крайморски район. По пътя минават камиончета с боклуци, кранове, паяци, автомобили, москвичи... Един от последните спря точно над нас и цяло 4-членно семейство се изреди да блъска вратата си по 4 пъти, докато успеят да ги затворят. Освен това, нашият лагер се оказа, че е на една от хосновните пътеки за плажа. Това караше 10-ки хора да преминават покрай нас през цялата сутрин. Малко плаж? Добре, но веднага след това се махаме от тука!

Ден 8-ми. х.Ветеран - Шкорпиловци

Махаме се от това шибано място. Заминаваме за Шкорпиловци. От една туба си правим душ, подгряваме вода на газовия котлон и се изкъпваме подред пред смаяните погледи на нашите съседи. Вечерта сме на лятно кино и дискотека. Не помня после...

Ден 9-ми. Шкорпиловци

Закусваме в базата на БТА и разбираме, че вечерта има сватба там. Запазваме си маса. Вечерта сме на сватба. После не знам...

Ден 10-ти. Шкорпиловци - Карадере

Душицата пристига с Ети и Стоян+. Взимаме душицата и заминаваме за Карадере. Там няколко дена ????%)??

Ден 15-ти. с.Горица - Бургас

С тъга на очите се разделяме с това приказно място и заминаваме за с. Горица, "При Панчо". За всеки случай си водим и един орнитолог с нас - Янко. Ки-Борко ни чака в кръчмата. Ядем и пием по много от всичко което ни е липсвало долу. Най-вече вода. Заминаваме за Бургас. Тук вече помня. :)

Ден 16-ти.

Прибираме се в София в намален състав - Ки-Борко и Сашето остават. През нощта се прибирам в Козлодуй...

Публикацията търпи корекции, понеже от време на време си спомям това-онова.