Фотоапарат от Америка 2

Днеска реших да поснимам малко с новия фотоапарат. Така се случи, че нито имаше слънце, нито тока в батериите ми стигна, а освен това имах и тежка физиологична нужда, която ме принуди да прекратя фотоизлета преждевременно. Ето все пак малко от снимките, нащракани преди малко - СНИМКИ.

Фотоапарат от Америка

Оказа се не толкова проста работа...
След като от онлайн магазинът ми дадоха номерче на пратката с което можех да видя до къде е стигнала във всеки момент, аз започнах да си я следя. От 28 март, до 1 април, пакетчето стигна до България. Така почти щяха да станат 3 - 7 работни дни, както ми бяха обещали от магазина, но не!
На 2-ри април беше последното съобщение от проследяването на пратката ми. На сайта на Български пощи също може да се проследяват EMS пратки. Там пишеше, че пакета е изпратен за адреса.
Зачаках. Проверявах в пощата. Чаках. Проверявах...
Не издържах и почнах да звъня. Първо от София се опитаха да ме убедят, че пакета е в София. Поле казаха да си го търся в пощата на най-близкия град който има митница. От там ме насочиха към областния град. А от там ме изненадаха, че "да, тук е пратката, днеска дойде, обаче трябва да я освободите от митницата, и за целта трябва да дойдете между 10 и 11 в пощата". Беше сряда, така че реших в петък да взема отпуска и да отида до там.
В петък получих съобщението, че пратката ми се намира във Враца, и че мога дя я взема от там, след плащане на дължимите такси, във всеки вторник или четвъртък между 10 и 11 часа!
Лоша работа...
В следващия вторник пак взех ден отпуска и заминах да взимам пакета. Оказа се, че в 10 часа става опашка от хора, чакащи пратки от чужбина. Зачаках и аз с тях. Започнаха да влизат и да излизат усмихнати с малки големи и още по-големи пакети. Със семейството пред мен обаче се закучи работата и освен че се забавиха доста, излязоха без пакет. Митничарката ги беше пратила в Митницата да си плащат таксите за детските дрешки, които са получили от САЩ. И моята работа не мина лесно. Въпреки, че в отделен плик на пакета имаше фактура с описание на съдържанието на колета, митничарката пожела да го отворим. На фактурата пишеше digital camera и за това тя реши, че това е камера. Марката CANON пък отделно според нея имало рестрикции за вноса. Като видя това малко нещо възкликна, че това може би било цифров фотоапарат със вградена камера. Обяскни ми надълго и нашироко какво трябва да направя за да си получа пакетчето, като през цялте време ме гледаше в очите хипнотизиращо. Мислих си, че ще иска някакви пари, ама в стаята имаше още двама служители на пощата. Изпрати да си плащам таксите - в случая само ДДС. Запалих колата и се засилих към митницата. Подготвих необходимите документи. Трябваше да платя около 43 лева ДДС. Обаче за да стане всичко днес, трябвало да внеса таксата в точно определена банка - Unicredit Bilbank. Тази банка се намира близо до пощата. Запалих за пореден път колата и отидох до банката. Върнах се в митницата и успях да внеса документите преди да са изляли хорицата в обедна почивка. Пощаджиите обаче бяха в почивка когато успях да се върна при тях.
Починах си и аз, хапнах едни спагети в близката пицария и в 13 часа го взех. Толкова много труд за такова мъничко нещо...