Saturday, April 19, 2008

Фотоапарат от Америка 2

Днеска реших да поснимам малко с новия фотоапарат. Така се случи, че нито имаше слънце, нито тока в батериите ми стигна, а освен това имах и тежка физиологична нужда, която ме принуди да прекратя фотоизлета преждевременно. Ето все пак малко от снимките, нащракани преди малко - СНИМКИ.

Фотоапарат от Америка


Оказа се не толкова проста работа...
След като от онлайн магазинът ми дадоха номерче на пратката с което можех да видя до къде е стигнала във всеки момент, аз започнах да си я следя. От 28 март, до 1 април, пакетчето стигна до България. Така почти щяха да станат 3 - 7 работни дни, както ми бяха обещали от магазина, но не!
На 2-ри април беше последното съобщение от проследяването на пратката ми. На сайта на Български пощи също може да се проследяват EMS пратки. Там пишеше, че пакета е изпратен за адреса.
Зачаках. Проверявах в пощата. Чаках. Проверявах...
Не издържах и почнах да звъня. Първо от София се опитаха да ме убедят, че пакета е в София. Поле казаха да си го търся в пощата на най-близкия град който има митница. От там ме насочиха към областния град. А от там ме изненадаха, че "да, тук е пратката, днеска дойде, обаче трябва да я освободите от митницата, и за целта трябва да дойдете между 10 и 11 в пощата". Беше сряда, така че реших в петък да взема отпуска и да отида до там.
В петък получих съобщението, че пратката ми се намира във Враца, и че мога дя я взема от там, след плащане на дължимите такси, във всеки вторник или четвъртък между 10 и 11 часа!
Лоша работа...
В следващия вторник пак взех ден отпуска и заминах да взимам пакета. Оказа се, че в 10 часа става опашка от хора, чакащи пратки от чужбина. Зачаках и аз с тях. Започнаха да влизат и да излизат усмихнати с малки големи и още по-големи пакети. Със семейството пред мен обаче се закучи работата и освен че се забавиха доста, излязоха без пакет. Митничарката ги беше пратила в Митницата да си плащат таксите за детските дрешки, които са получили от САЩ. И моята работа не мина лесно. Въпреки, че в отделен плик на пакета имаше фактура с описание на съдържанието на колета, митничарката пожела да го отворим. На фактурата пишеше digital camera и за това тя реши, че това е камера. Марката CANON пък отделно според нея имало рестрикции за вноса. Като видя това малко нещо възкликна, че това може би било цифров фотоапарат със вградена камера. Обяскни ми надълго и нашироко какво трябва да направя за да си получа пакетчето, като през цялте време ме гледаше в очите хипнотизиращо. Мислих си, че ще иска някакви пари, ама в стаята имаше още двама служители на пощата. Изпрати да си плащам таксите - в случая само ДДС. Запалих колата и се засилих към митницата. Подготвих необходимите документи. Трябваше да платя около 43 лева ДДС. Обаче за да стане всичко днес, трябвало да внеса таксата в точно определена банка - Unicredit Bilbank. Тази банка се намира близо до пощата. Запалих за пореден път колата и отидох до банката. Върнах се в митницата и успях да внеса документите преди да са изляли хорицата в обедна почивка. Пощаджиите обаче бяха в почивка когато успях да се върна при тях.
Починах си и аз, хапнах едни спагети в близката пицария и в 13 часа го взех. Толкова много труд за такова мъничко нещо...

Friday, January 18, 2008

Vivatel ще предаде...

Трудно е да се забавляваш, когато нищо забавно не се случва около теб, особено след празници. Налага се да се измислят нови и нови неща, като например идеята за Мусала (снимки). Но ето, че нещата понякога си идват от самосебе си и без да ги търсиш.
Работата тръгна от приятел, който иска да ползва интернет от лаптопа посредством новите 3G технологии. Необходимо условие обаче беше хардуера да е съвместим както с лаптопа, така и с персоналния компютър и най-вече с новият перлен Eee PC. Това последното означава да е с USB интерфейс. В локалният "Мобилтел" след запитването ни отговориха, че това е много търсена услуга (!?) и са останали само карти за лаптопите (PCMCIA ?). След справка по телефона обаче установиха, че най-близко в региона има в Своге (това е не само друга община, но и друга област!). Заявиха и обещаха, че във Вторник другата седмица ще го докарат. До тук добре.
Минавайки покрай местния център на BTC/Vivatel, по ред причини моят приятел ме помоли аз да попитам за цените и условията този вид услуга. И така...
USB модема стоеше на витрината. Приближих се до по-младата и руса служителка и казах:
АЗ: Нас ни интересува това - посочих го с пръст.
МОМИЧЕТО: Това е за интернет, използва се за лаптопи.
АЗ: Ние имаме лаптоп. Интересува ни какви са цените.
МОМИЧЕТО: 36 лева на месец за 1024 (хиляда и двайсет и четири) мегабайта, 30 стотинки за всеки следващ мегабайт... (дъра-бъра)
АЗ: Това е добра цена - значи 36 лева за 1GB (един гигабайт)!
МОМИЧЕТО: Не за 1024MB - Беше крайно уверена, че 1024MB е много повече от 1GB
АЗ: Е, да де 1024MB нали са си 1GB
МОМИЧЕТО: Не бих казала! - Продължаваше да си е все така уверена.
АЗ: За това бихме могли да поспорим друг път, а колко струва устройството (модема)?
МОМИЧЕТО: Той все още няма цена!
АЗ: А другата седмица към вторник дали ще има цена?
МОМИЧЕТО: Не е сигурно, може би не..., но някъде през другата седмица...

Значи тук е момента да спомена, че другата служителка имаше вид на човек, който иска да се намеси в разговора, но не го направи и, че Vivatel в момента имат промоция на точно този тип услуга с точно регламентирани параметри: ето тук (този линк е малко временен - до около 29.02.2008)

Ясно е, че не мога да пресъздам точно разговора, но в часта с мегабайтите и цената на устройството е близо на 100%

Смятам, че другата седмица е редно да проверя какво става. Не само с цените, но и с мерните единици. Даже второто ми е по-любопитно.

И най-накрая все пак искам да вметна, че в никакъв случай не искам да се присмивам на хората които не разбрат хич от ИТ, но все пак става дума за офис на телекомуникационна компания!

Tuesday, November 06, 2007

Глад!

Тутакси ми дойде тази идея. Прибрах се в неделя следобяда и зациклих на компютъра. След като изтрепах сумати чудовища и други гадове, прецених, че не мога да пренебрегна всичките си задължения за другия ден и си легнах. Изпих за всеки случай едно лексотанче за да не виждам отражения от играта в съня.
На сутринта вече бях разбрал. Постене му е майката. Нещо невидимо ме накара да не ям този ден. И да не пия. И да не пуша разбира се.
На другия ден също така.
Малко различно се чувствах през това време обаче. Ето на - глад не изпитах след всичкия този чай който нагълтах, но изпитах съвсем други неща. Например болките в главата (по онзи начин - все едно ти расте коса), болките по тялото от неудобното спане и белите светлинки по стените нощем.
Днес хапнах - леко на обяд и стаблилно на двете вечери.
Сега се чувствам екстра!
Намерих две поуки от това:
1. Ако реши да пости човек, трябва да си няма друга работа;
2. Гладна мечка хоро не играе.

Thursday, September 06, 2007

Моята вярна... Noika


Моята вярна партньорка, с която сме заедно в добро и зло, в радост и тъга, денем и нощем, на работа, вкъщи или на път, моята Нокиа 6020, вчера прояви характер. Всичко стана когато бръкнах в джоба си за да се консултирам с нея, коя част от денонощието е. Тогава за първи път разбрах, че тя си води свой собствен живот, има си интереси и нужди, които трябва да бъдат заситени и удволетворени.
Ето какво какво беше сторила: беше влязла в интернет, беше си харесала портала на Vodafone Live!, беше си намерила някаква секция с видео материали и се беше абонирала за тях. Това, което видях аз беше следното съобщение: "Вие се абонирахте за Crazy videos. Това ще ви струва 1,80 на месец".
Милата! Дори не е съобразила, че не може да гледа видео. Дори MP3ки не може да слуша, ако няма наблизо някой "по-голям" неин събрат.
Все пак обаче, ме озадачи със своят интелект! Какви работи само се е научила да прави съвсем сама. Много е умна! Само мога да си представям какви неща могат да вършат смартфоните.

Wednesday, August 29, 2007

Лятна ваканция '07

Преглеждах блога на Buxjo за тазгодишния пирински поход, в който нямах възможност да участвам и си представих какво бих написал в моя блог за пътешествието по Черноморието:

Ден 1-ви. Дуранкулак

Пристигме рано сутринта в Дуранкулак и сядаме на кафе в първата възможна кръчма. Поръчваме мастика. После Светла ни носи по още една. После не помня... трябва да видя снимките...

Ден 2-ри. Дуранкулак - Мамая, Констанца


View Larger Map

Обядваме в ресторант "Златната рибка" и заминаваме за Румъния - Мамая, Констанца. Там пием по 3 джина и няколко бири. После нещо ми се губи... Трябва да разгледам снимките...

Ден 3-ти. Мамая - Костинещи


View Larger Map

Махаме се от комерса на Мамая и заминаваме на юг. Някъде около Костинещи. В едно рибарско селище или нещо подобно. Вадим предпазливо 5-те литра ракия, които си носим, но се оказва, че няма от какво да се пазим - Чичо Йон не пие заради сърцето.

Ден 4-ти Някъде около Костинещи

Чичо Йон вече пие. SFÂNTA MARIA (Успение Богородично) е празник на рибарите в Румъния. Другите рибари също са надушили ракията - вече няма - заминаваме обратно за България.

Изводи и заключения: Румънците и те са хора, унке Йон е един от най-великите хора, които съм срещал

Ден 5-ти. Каварна Trash till death Festival

Каварна. Ние сме румънци и играем футбол с тумба български метали. На тях им е много интересно да общуват с румънци. Едва се отърваваме. Вечерта малко Sepultura. Нататък... !?! Незнам! Снимките... а дали съм снимал!?

Ден 6-ти. Каварна - с. Българево

Металите все още ни поздравяват на английски. Един от тях е заспал върху нашите чували. Прогонваме го на чист български, но той не се усеща. Заминаваме за Плаж "Болата, близо до нос Калиакра

Ден 7-ти. Около х.Ветеран

Преминаваме през Варна, после по Аспаруховия мост, после към Галата. Доста се въртим, но накрая виждаме табела за х.Ветеран. Установяваме се в една гора, дори си опъваме и палатката там. Лозанката подлудва да влачи дървета за огъня, като заедно с тях докарва и мравките. За нас има салата, а за Захо наденица на скара. Той обаче заспива и ние изяждаме и наденицата. 1 бутилка джин се стопява за нула-време, а даже и малко от ракията, която си взехме от с.Българево. Тутакси сме легнали и сме заспали (без никой да влиза в палатката). На сутринта ни будят всякакви шумове, от пробуждащият се крайморски район. По пътя минават камиончета с боклуци, кранове, паяци, автомобили, москвичи... Един от последните спря точно над нас и цяло 4-членно семейство се изреди да блъска вратата си по 4 пъти, докато успеят да ги затворят. Освен това, нашият лагер се оказа, че е на една от хосновните пътеки за плажа. Това караше 10-ки хора да преминават покрай нас през цялата сутрин. Малко плаж? Добре, но веднага след това се махаме от тука!

Ден 8-ми. х.Ветеран - Шкорпиловци

Махаме се от това шибано място. Заминаваме за Шкорпиловци. От една туба си правим душ, подгряваме вода на газовия котлон и се изкъпваме подред пред смаяните погледи на нашите съседи. Вечерта сме на лятно кино и дискотека. Не помня после...

Ден 9-ми. Шкорпиловци

Закусваме в базата на БТА и разбираме, че вечерта има сватба там. Запазваме си маса. Вечерта сме на сватба. После не знам...

Ден 10-ти. Шкорпиловци - Карадере

Душицата пристига с Ети и Стоян+. Взимаме душицата и заминаваме за Карадере. Там няколко дена ????%)??

Ден 15-ти. с.Горица - Бургас

С тъга на очите се разделяме с това приказно място и заминаваме за с. Горица, "При Панчо". За всеки случай си водим и един орнитолог с нас - Янко. Ки-Борко ни чака в кръчмата. Ядем и пием по много от всичко което ни е липсвало долу. Най-вече вода. Заминаваме за Бургас. Тук вече помня. :)

Ден 16-ти.

Прибираме се в София в намален състав - Ки-Борко и Сашето остават. През нощта се прибирам в Козлодуй...

Публикацията търпи корекции, понеже от време на време си спомям това-онова.