Tuesday, November 06, 2007

Глад!

Тутакси ми дойде тази идея. Прибрах се в неделя следобяда и зациклих на компютъра. След като изтрепах сумати чудовища и други гадове, прецених, че не мога да пренебрегна всичките си задължения за другия ден и си легнах. Изпих за всеки случай едно лексотанче за да не виждам отражения от играта в съня.
На сутринта вече бях разбрал. Постене му е майката. Нещо невидимо ме накара да не ям този ден. И да не пия. И да не пуша разбира се.
На другия ден също така.
Малко различно се чувствах през това време обаче. Ето на - глад не изпитах след всичкия този чай който нагълтах, но изпитах съвсем други неща. Например болките в главата (по онзи начин - все едно ти расте коса), болките по тялото от неудобното спане и белите светлинки по стените нощем.
Днес хапнах - леко на обяд и стаблилно на двете вечери.
Сега се чувствам екстра!
Намерих две поуки от това:
1. Ако реши да пости човек, трябва да си няма друга работа;
2. Гладна мечка хоро не играе.

1 comment:

Злото прасе said...

еее брат... лексотанче за преди лягане за да няма отражение от играта в съня ти !!! :) не ми беше хрумвало даже. яко ме развесели в делнишката вечер.